Делба на имот между роднини – каква е тя?
Делба на имот представлява правна процедура, чрез която съсобствеността върху един имот се прекратява и всеки съсобственик получава самостоятелен дял от него. Делбата на имот се налага често, когато съсобствениците срещат затруднения при управлението на имуществото. В такива ситуации делбата се явява решение, което позволява ясно уреждане на правата между страните. Процесът на делба, независимо дали се извършва доброволно или по съдебен ред, е комплексна задача, която изисква познаване на законовите правила и внимателно планиране. По-долу ще разгледаме какво е важно да знаете, ако сте изправени пред такава ситуация.
Когато говорим за съсобственост на имот, трябва да знаем, че тя възниква, когато един имот принадлежи на повече от едно лице. Този тип собственост може да възникне по различни начини – чрез обща покупка на имот, наследяване на имущество с няколко наследника или по силата на закон.
Всеки съсобственик има право да използва имота заедно с останалите съсобственици. Ако обаче само един или някои от тях използват имота, другите имат право на обезщетение. Всички съсобственици са длъжни да участват в разходите, свързани с имота. Когато един собственик поеме всички разходи, останалите следва да му възстановят съответната част.
Неразбирателствата и неудобствата, свързани със съсобствеността на имот, често водят до желанието на собствениците да прекратят съсобствеността чрез делба на имота.
Кога е възможна делба на имот между роднини
При делба на имот между роднини всеки съсобственик следва да получи право на изключителна собственост върху определена част от общото имущество. Важно е да се подчертае, че делбата на имот не винаги е възможна.
Например, делба не може да се извърши по отношение на имот, който е притежание на съпрузи в режим на съпружеска имуществена общност. Когато двама души встъпят в брак, те могат да изберат режим на имуществени отношения. Ако не е направен такъв избор, за имуществото, придобито по време на брака, се прилага режим на общност.
Освен това, някои видове имоти, като общите части на етажната собственост или имоти, включени в гражданско дружество, не подлежат на делба поради своите правни особености.
В практиката делбата на имот между роднини най-често възниква след смърт на родител или настойник, както и когато имотът е съсобствен между няколко наследници или сънаследници. Това може да включва апартаменти, къщи или земеделски земи. Всеки съсобственик има право да поиска делба на имота, независимо от съгласието на останалите.
Видове делба на имот
Делба на имот може да се осъществи по два основни начина – доброволна делба или съдебна делба, в зависимост от това дали съсобствениците могат да постигнат съгласие. Предпочитаният вариант е доброволното уреждане, тъй като обикновено е по-бързо и по-лесно за осъществяване. При липса на съгласие обаче, делбата се решава по съдебен ред.
Доброволна делба на имот
При доброволната делба на имот съсобствениците подписват договор, с който се споразумяват за разпределението на имота. Важно е да се отбележи, че ако някой от съсобствениците не получи дял или компенсация, делбата е недействителна и съсобствеността не се прекратява.
След доброволната делба съсобствениците могат да придобият право на собственост върху определен имот или имоти, да уредят ограничено вещно право или да получат компенсация в пари, имоти или други активи. Ако някой от съсобствениците е получил нещо предварително, това трябва да бъде ясно и изрично посочено в договора за делба.
Завереният от нотариус договор за доброволна делба се вписва в Имотния регистър, което гарантира неговата законност и валидност.
Съдебна делба на имот
Когато съсобствениците не могат да постигнат съгласие относно делбата на имуществото, се пристъпва към съдебна делба на имот. Това е процедура, при която съдът решава как да бъде разделен имотът с цел прекратяване на съсобствеността.
Първата фаза на съдебната делба има за цел да установи собствеността и да определи дяловете на всеки съсобственик. Съдът изследва произхода на имота и правата на страните, като взема предвид дали имотът е придобит по наследство или чрез сделка. В тази фаза могат да бъдат предявени и допълнителни искове, включително оспорване на завещания или дарения.
След установяване на фактите се преминава към втората фаза, която цели реалното прекратяване на съсобствеността. Ако всеки съсобственик може да получи самостоятелен имот, се изготвя разделителен протокол. При недостатъчно имущество за делба съдът може да разпореди продажба на имота на публична продан, като приходите се разпределят между съсобствениците.
Кой колко получава при делба на имот
Разпределението при делба на имот най-често се определя съгласно Закона за наследството, в зависимост от кръга на наследниците.
- Децата на починалия наследяват равни части;
- Родителите наследяват при липса на деца;
- Братя и сестри наследяват по равни части, когато липсват деца и родители;
- Баби и дядовци получават една трета, а братя и сестри две трети, при липса на деца и родители;
- Преживелият съпруг наследява част, равна на частта на всяко дете;
- Когато съпругът наследява заедно с възходящи или братя и сестри, той получава:
– 1/2 от наследството, ако бракът е продължил по-малко от 10 години
– 2/3 от наследството, ако са изминали повече от 10 години
Какви такси се заплащат при делба на имот?
При доброволна делба
При доброволна делба на имот се заплащат нотариални такси и разходи, определени съгласно действащото законодателство. Обичайно това включва:
- Нотариална такса съгласно чл. 8 от Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност;
- Такса за нотариална услуга при подаване на декларации по чл. 25 от Семейния кодекс и чл. 264 от ДОПК;
- Разходи за изготвяне и вписване на договор за доброволна делба, чийто размер зависи от стойността на имота и конкретните обстоятелства по случая.
При съдебна делба
При съдебна делба на имот се дължат държавни такси и допълнителни разходи, свързани със съдебното производство, като:
- Държавна такса към компетентния съд, която се определя върху цената на иска и окончателно се изчислява след приключване на делото, съобразно разпределените дялове;
- Такса за вписване в Агенцията по вписванията, която се определя върху цената или оценката на иска;
- Разноски за съдебни действия, включително експертизи и други процесуални разходи;
- Такси за адвокатски услуги, които се договарят индивидуално и зависят от сложността на делото.
Кога делбата на имот е нищожна?
Съдебната или доброволната делба на имот може да бъде обявена за нищожна, когато някой от съсобствениците е лишен от участие в процеса. Съгласно чл. 75, ал. 2 от Закона за наследството, ако делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя се счита за нищожна. В такъв случай всеки от съсобствениците има право да инициира нова делба на имота.
Делбата на имот изисква внимателно обсъждане, добро планиране и често юридическа помощ. Важно е всички участници да са наясно със своите права и задължения, както и с процедурите и разходите, свързани с процеса.
Когато делбата не е само начин за прекратяване на съсобствеността, а и средство за реално разпореждане с имота, виж как се извършва в статията прехвърляне на имот чрез делба.
